Обществените настроения в България винаги са били поляризирани, от възстановяването на държавността ни през 1878 г. до ден днешен. Независимо какви са били социалните, политическите, икономическите и културните предпоставки за поляризацията през годините и при различните системи на управление, на единия полюс винаги е проруската, а на другия - прозападната ориентация. 

Това фундаментално за България ценностно разделение никога не е затихвало, дори и след приемането ни в ЕС и НАТО. През последните седмици обаче то се разгоря отново с пълна сила и то точно преди изборите за Европейски парламент. Драматичните събития в Украйна и арогантната намеса на Путин във вътрешните й работи отприщиха една нова мощна вълна от страстно проруска и дълбоко антиевропейска, антиамериканска и антинатовска обществена енергия, необяснима за днешното ни битие на неразделна част от Свободния свят. 

Какво ли не се изговори, изписа и цитира по темата за напрежението в отношенията между Русия и държавите от евроатлантическата общност.  В целия бурен и мътен поток на публикации, интервюта и дебати по тази толкова деликатна тема, не ме изненадват мненията, открито подкрепящи руската позиция, а изявите на публични фигури от политиката и бизнеса, които открито и безпардонно демонстрират не толкова ценностните си и културни симпатии, колкото своите политически и икономически зависимости от Русия. 

Неслучайно наблягам специално на сериозното активиране на руското лоби в България. Правя го, защото за първи път след голямото разширение на ЕС на изток, темата „Русия” ще бъде толкова съдбовно важна част от кампанията за предстоящите европейски избори. И защото не искам  български депутати да представляват интересите на Русия в следващия Европейски парламент. А в голямата си част позицията на руското лоби не само е близка до позицията на Путин. Тя Е позицията на Путин, изразявана понякога дори и по-перфидно и от самия него. 

И нещо повече! Казвал съм го много пъти, ще го кажа и сега. На руското лоби в България всички дължим изключително много негативи – и корупцията, и олигархията, и проблемите с върховенството на закона и независимостта на съдебната система, и „енергийния рекет”, и какво ли още не. С една дума, на руското лоби дължим нестаналата декомунизация в България.

Затова при днешната сериозно усложнена ситуация около източната граница на ЕС, на дневен ред излиза въпросът какъв сигнал по темата „Русия” ще даде България при изборите за Европейски парламент. Позициите на новоизбраните ни евродепутати ще бъдат сериозен тест за политическия потенциал и стратегическата визия на страната ни. За принадлежността към „свободния свят” има обективни и измерими политически критерии, а оттук и граници на „свободния свят”. За евродепутатите ни е от огромно значение да желаят и да могат да мотивират и защитават коренно различните позиции на Русия и България по отношение на свободата и демокрацията. Очакваме те да бъдат обективни, компетентни и безпристрастни по темата „Русия” в цялостните ни двустранни и регионални политически и икономически взаимоотношения.

Да, София се намира географски между Брюксел и Москва, но не и политически. София е Брюксел, и оттам трябва да води диалога с Москва. В отношенията с Русия няма чисто експертно ниво и чисто икономически интерeси, тук всичко е политика. В този дух, членството на България в ЕС и НАТО е огромно предимство в отношенията ни с Русия, което евродепутатите ни трябва умело да използват за реализиране на националните ни интереси, особено на Балканите и в Черноморския регион.  
Нека не забравяме, че разпадането на Съветския съюз преди четвърт век доведе да създаването на 15 нови държави, но от тях успяха реално да се спасят само трите мънички балтийски републики, които днес са членове на НАТО и ЕС. Всички останали продължават да са в примката на Путиновата Русия и нейните неоимперски планове за „Евразийски съюз”. Може би не всички са обърнали внимание, но резултатите от срещата на върха на „Източното партньорство на ЕС” във Вилнюс през ноември миналата година, бяха едно голямо разочарование за общата външна политика на съюза. От източните партньори Армения, Азербайджан, Беларус, Грузия, Молдова и Украйна само Грузия и Молдова подписаха споразумения за асоцииране с ЕС, но и тяхното европейско бъдеще далеч не е осигурено. 

От резултатите на предстоящите европейски избори и от всички други вътрешни избори, които предстоят през следващите няколко години (парламентарни, общински и президентски) ще зависи дали ще успеем да защитим позицията си на стабилна източна граница на ЕС или ще се превърнем в „санитарна зона” между ЕС и Русия с всичките негативни последици от това.